На физическо ниво вие никога не докосвате нищо – вашето тяло винаги левитира на микроскопично разстояние над всеки предмет.

Всичко в познатата ни вселена е изградено от атоми, които се състоят от положително заредено ядро и облак от отрицателно заредени електрони. Когато се опитвате да докоснете обект, електроните от вашите атоми и тези на обекта се приближават един до друг. Тъй като еднаквите електрически заряди се отблъскват чрез електромагнитната сила, те създават невидима бариера, която предотвратява директния контакт.Това явление се обяснява чрез законите на квантовата механика и по-конкретно чрез Принципа на изключването на Паули, формулиран от австрийския физик Волфганг Паули през 1925 година. Този принцип гласи, че два електрона не могат да заемат едно и също квантово състояние едновременно. Когато атомите се приближат твърде много, техните електронни обвивки започват да се застъпват, което води до мощна сила на отблъскване.Разстоянието, на което „левитирате", е невероятно малко – около 10 на минус осма степен сантиметра, или приблизително една стомилионна част от сантиметъра. Това е твърде малко, за да бъде забелязано от човешкото око. Въпреки това, нервните окончания в кожата ви интерпретират това електромагнитно взаимодействие като физическо усещане за твърдост или натиск.Интересно е, че ако това отблъскване не съществуваше, материята щеше просто да се срути в себе си. Без тези сили ръката ви би преминала директно през масата, вместо да се опре на нея. Така че усещането за допир е всъщност сложна илюзия, създадена от взаимодействието на фундаменталните сили в природата.