Кучетата кихат нарочно по време на игра, за да покажат, че не са агресивни.

Етолозите, изучаващи поведението на канидите, класифицират кихането по време на игра като специфичен мета-комуникативен сигнал. Изследвания на институти като Корнелския университет показват, че кучетата използват тези кратки и резки издишвания, за да „прекъснат“ напрежението при интензивно боричкане. Това е жизненоважно, тъй като много елементи от кучешката игра имитират истински лов или битка, включително захапване за врата и събаряне на земята.За разлика от физиологичното кихане, предизвикано от дразнители в носната кухина, игровото кихане е по-плитко и произлиза от носа, а не от белите дробове. Този феномен често се наблюдава при домашните кучета (Canis lupus familiaris), но е документиран и при техните диви роднини като вълците и койотите. Сигналът служи като потвърждение, че следващата захапка няма да бъде силна и че партньорът е в безопасност.Интересно е, че кучетата рядко кихат по този начин, когато са сами, което потвърждава социалната функция на действието. При котките механизмът е различен и по-често е свързан с физическо дразнене или специфични вирусни инфекции като котешки херпесвирус. Разбирането на тези сигнали помага на собствениците на домашни любимци да различат здравословната социализация от потенциалната агресия на кучешката площадка.