Когато мълния удари пясък, разтапя силициевия диоксид и го превръща в стъклени тръбички, наречени фулгурити.

Фулгуритите се образуват при изключително редки условия, когато мълния премине през кварцов пясък или почва. Температурата на мълнията достига до 30 000 градуса по Целзий, което е далеч над точката на топене на силициевия диоксид (около 1 713 градуса по Целзий). Този процес се случва за милисекунди, като разтопеният материал бързо се охлажда и се втвърдява в стъкло.Названието произлиза от латинската дума „fulgur", която означава мълния. Тези структури често се наричат „вкаменела мълния" и са изключително крехки. Най-големият открит фулгурит е намерен в Саут Коридж, Флорида, през 1996 година, с дължина над 5 метра. Тези образувания са ценни за палеоклиматолозите, защото съдържат мехурчета газ, уловени по време на удара.Изследвания на Геоложката служба на САЩ (USGS) показват, че фулгуритите могат да съществуват в почвата хиляди години. Чрез анализиране на изотопите в уловените газове учените могат да определят какъв е бил климатът в региона преди хилядолетия. Фулгуритите се срещат най-често в пустини и по плажове, където съдържанието на кварц в пясъка е високо. Те имат грапава външна повърхност, покрита с полепнали песъчинки, докато вътрешността им е гладко, често оцветено стъкло.