Един и същ кръг изглежда по-голям, когато е заобиколен от малки кръгчета, и по-малък, когато е обграден от големи.

Илюзията носи името на германския психолог Херман Ебингхаус, който я открива в края на XIX век. Тя става световноизвестна в началото на XX век благодарение на публикациите на британския психолог Едуард Титченър през 1901 година. Феноменът се основава на начина, по който зрителната ни система обработва контекстуална информация, за да определи мащаба на обектите.Изследвания на Университетския колеж в Лондон (UCL) показват, че възприемането на тази илюзия зависи от размера на първичната зрителна кора в мозъка. Хората с по-малка зрителна кора са по-податливи на илюзията, тъй като техният мозък обработва визуалния контекст по-интензивно. Това доказва, че възприятията ни не са просто отражение на реалността, а сложна интерпретация на околната среда.В съвременната психология този ефект често се свързва с илюзията на Делбьоф, която обяснява защо хората консумират повече храна, когато използват големи съдове. Проучване на Университета Корнел установява, че дори експерти по хранене сервират с 31% повече сладолед, когато им се даде по-голяма купа. Този визуален трик е мощен инструмент за контролиране на апетита и порциите в ежедневието.