Лошото качество на нитовете е основната причина за бързото потъване на „Титаник".

Изследванията на металурзите Тим Фоук и Дженифър Хупър Маккарти от Националния институт по стандарти и технологии (NIST) разкриват критични дефекти в конструкцията на „Титаник". Анализът на 48 нита, извадени от останките на кораба през 1996 г., показва висока концентрация на шлака — странични продукти от топенето, които правят метала изключително крехък при ниски температури.По време на строителството в корабостроителницата „Harland and Wolff" в Белфаст са използвани над 3 милиона нита. Поради недостиг на стомана и квалифицирани работници, за носа и кърмата са използвани железни нитове от второ качество. Тези елементи са били поставяни ръчно, което допълнително е отслабило тяхната структурна цялост в сравнение със стоманените нитове в централната част на кораба.Когато „Титаник" се удря в айсберга на 14 април 1912 г., студената вода на Атлантика прави метала още по-крехък. Вместо да се огънат под натиска, главите на нитовете просто се откъсват. Това предизвиква верижна реакция, при която швовете на корпуса се разтварят на дължина от около 90 метра, позволявайки на водата да наводни шест от водонепроницаемите отделения.