Технически думата „як“ се отнася само за мъжките екземпляри, докато женските се наричат „дри“.

Домашният як (Bos grunniens) е жизненоважен за оцеляването на хората в Централна Азия и Хималаите от хилядолетия. Лингвистично терминът „як“ произлиза от тибетската дума „yag“, която се отнася единствено за кастрирания мъжки екземпляр от вида. Женското животно се нарича „дри“ или „нак“, като това разграничение е фундаментално за тибетското стопанство и култура.Биологично погледнато, женските дри са по-малки от мъжките, като тежат между 225 и 315 килограма, докато мъжките яци могат да достигнат до 580 килограма. Дри произвеждат мляко с изключително високо съдържание на мазнини, вариращо между 5% и 9%, което е почти двойно повече от това на обикновените крави. Това мляко е основна суровина за производството на традиционното масло от як и сиренето „чурпи“, които са ключови за диетата на голяма надморска височина.Изследвания на Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD) показват, че една женска дри произвежда средно от 400 до 600 литра мляко на година. Въпреки че на запад „як“ се е превърнало в общо наименование за вида, в райони като Непал, Бутан и Тибет неправилното използване на термините се счита за грешка. Тази специфична терминология отразява дълбоката връзка на местните народи с животните, които са опитомени преди около 4500 до 5000 години според генетични проучвания.