Едно-единствено кихане изстрелва до 100 000 капчици със скорост над 150 км/ч.

Кихането е сложен защитен рефлекс, иницииран от дразнене на носната лигавица, което активира троичния нерв. Изследвания на учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), публикувани в Journal of Fluid Mechanics през 2014 г., показват, че изхвърлените капчици образуват т.нар. „многофазен бурен облак“. Този облак предпазва патогените от изсъхване и им позволява да изминат разстояния до 8 метра, което е много повече от първоначалните предположения за 1-2 метра.Скоростта на въздушната струя при кихане може да достигне 45 метра в секунда, което се равнява на около 160 км/ч. В зависимост от силата на издишването, броят на частиците варира между 10 000 и 100 000, като размерът им е от 0.5 до 100 микрометра. По-големите капчици падат на земята в рамките на секунди поради гравитацията, но по-малките аерозоли се изпаряват частично и остават суспендирани във въздуха.Проучване от 2020 г. потвърждава, че тези микроскопични частици могат да пренасят патогени като грипни вируси и SARS-CoV-2 в затворени помещения за продължителни периоди. Тъй като кихането генерира огромно количество потенциално заразен материал за части от секундата, то се счита за един от най-ефективните механизми за предаване на респираторни заболявания в човешката популация. Носенето на маски и покриването на устата значително намалява обсега на този аерозолен облак.