Циклоните се въртят в различни посоки в Северното и Южното полукълбо.

Ефектът на Кориолис е инерционна сила, описана за първи път от френския учен Гаспар-Гюстав дьо Кориолис през 1835 година. Тя възниква поради въртенето на Земята около своята ос, което кара движещите се обекти да се отклоняват надясно в Северното полукълбо и наляво в Южното. Този феномен е най-силен при полюсите и отслабва прогресивно с приближаването към екватора.Когато се формира зона с ниско атмосферно налягане, въздухът се стреми да запълни центъра ѝ. Поради ефекта на Кориолис обаче, вятърът се отклонява, вместо да се движи по права линия. В Северното полукълбо това отклонение създава ротация обратно на часовниковата стрелка, докато в Южното полукълбо посоката е по часовниковата стрелка.На самия екватор параметърът на Кориолис е равен на нула, което означава, че липсва необходимата сила за иницииране на въртеливо движение. Поради тази причина тропическите циклони рядко се образуват в пояса между 5 градуса северна и 5 градуса южна ширина. Ако циклон се приближи до екватора, той обикновено губи своята организация и се разпада, вместо да го премине.