В открития космос две парчета от един и същи метал се заваряват мигновено само чрез допир.

Студеното заваряване е физичен феномен, описан подробно от Ричард Файнман в неговите лекции по физика. Той обяснява, че когато два чисти метални слоя от един и същи материал се докоснат във вакуум, те се превръщат в едно цяло парче. Това се случва, защото атомите в контактната точка нямат начин да „разберат“, че принадлежат на различни обекти.На Земята атмосферата съдържа кислород, който моментално реагира с металните повърхности и създава тънък оксиден слой. Този микроскопичен филм действа като изолатор и предотвратява директното атомно свързване. В космическия вакуум обаче няма кислород, който да възстанови този слой, ако той бъде надраскан или премахнат.Един от първите регистрирани случаи на този проблем е по време на мисията „Галилео“ през 90-те години на миналия век. Основната антена на апарата не успя да се разгърне напълно, тъй като нейните ребра се завариха едно за друго поради триене и липса на оксидна защита. Това принуди НАСА да преосмисли използването на материали и смазки в бъдещи мисии.Днес инженерите използват специални покрития и различни видове метали, за да избегнат този ефект при подвижните части на сателитите. Студеното заваряване се счита за критичен фактор при проектирането на механизми за дълготрайни космически пътувания. Феноменът е доказателство за фундаменталните разлики между поведението на материята в земни условия и в междузвездното пространство.