Някои фиорди имат тюркоазен цвят заради „ледниково брашно“ – фин скален прах, разтворен във водата.

Ледниковото брашно се състои от фини частици тиня и глина, които се образуват чрез механично изветряне, когато ледниците се плъзгат върху скалната основа. Този процес, известен като ледникова ерозия, смила скалите до частици с размер под 0.002 милиметра. Поради изключително малкото си тегло, тези частици не потъват на дъното, а остават суспендирани във водния стълб за дълги периоди от време.Когато слънчевата светлина попадне върху тези частици, се случва физическото явление, наречено разсейване на Тиндал. Късите вълни на светлината, съответстващи на синия и зеления спектър, се разсейват най-силно, докато по-дългите вълни се абсорбират от водата. Резултатът е характерният непрозрачен тюркоазен или млечнозелен цвят, който е типичен за езера и фиорди в Норвегия, Канада и Аляска.Изследвания на НАСА и Геологическата топографска служба на САЩ (USGS) потвърждават, че концентрацията на тези седименти може да промени албедото на водната повърхност. През летните месеци, когато топенето на ледниците е най-активно, притокът на ледниково брашно е най-голям. Сателитни снимки от програмата Landsat често улавят тези ярки цветови промени, които служат на учените за мониторинг на скоростта на топене на ледниците в световен мащаб.