Дълбокият космос е почти празен, като в един кубичен сантиметър има средно само по един водороден атом.

Междузвездната среда (ISM) се състои предимно от водород и хелий, които са остатъци от Големия взрив. Докато в земната атмосфера на морското равнище има около 2.5 x 10^19 молекули на кубичен сантиметър, в най-празните части на космоса тази плътност пада до 1 атом на кубичен сантиметър. Това прави космическия вакуум милиарди пъти по-чист от всеки вакуум, който можем да създадем в лаборатория на Земята.Според изследвания на НАСА и Европейската космическа агенция, по-голямата част от тази материя е в йонизирано състояние. В горещите зони на междугалактическото пространство температурите могат да достигнат милиони градуси, въпреки ниската плътност. Тези данни са потвърдени чрез наблюдения на спектралните линии на далечни квазари, които разкриват наличието на газ в „празното“ пространство.Този разреден газ играе критична роля в еволюцията на галактиките. През 20-и век астрономи като Едуин Хъбъл и по-късно изследователи с телескопа „Хъбъл“ доказаха, че галактиките не са изолирани острови. Те са свързани чрез „космическа мрежа“ от нишки от тъмна материя и разреден газ. Гравитационният колапс на тези разредени облаци е единственият начин, по който се раждат нови слънчеви системи.