Вдлъбнатините на голф топките им позволяват да летят два пъти по-далеч от гладките топки.

През XIX век голф топките са се изработвали от втвърдена смола, наречена гутаперча, и са били напълно гладки. Играчите обаче скоро открили, че топките летят по-далеч и по-стабилно, когато по повърхността им се появят вдлъбнатини от удари със стиковете. През 1905 г. Уилям Тейлър регистрира първия патент за топка с вдлъбнатини, което положи началото на модерния дизайн в голфа.Аеродинамиката зад това явление се основава на принципа на граничния слой. При гладка топка въздушният поток се отделя бързо от повърхността, създавайки широка зона на ниско налягане отзад, която действа като спирачка. Вдлъбнатините предизвикват микротурбуленция, която кара въздуха да остане прилепнал към топката по-дълго време. Това стеснява следата от ниско налягане и намалява челното съпротивление с близо 50 процента.Освен намаленото съпротивление, вдлъбнатините оптимизират и подемната сила чрез ефекта на Магнус. Когато топката се върти, вдлъбнатините завличат въздуха по-силно от едната страна, което позволява на топката да остане във въздуха по-дълго време. Изследвания на НАСА и водещи производители като Titleist потвърждават, че без вдлъбнатините дори професионалните играчи биха изпращали топката на едва половината от сегашното разстояние.