През Барока лекарите лекували почти всичко с кръвопускане – от висока температура до „разбито сърце“.

Практиката на кръвопускането се основава на хуморалната теория, създадена от Хипократ и доразвита от Гален през II век. Според нея здравето зависи от баланса на четири течности: кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка. Лекарите вярвали, че болестите са резултат от „плетора“ или излишък на кръв, който трябва да бъде премахнат физически.През XVII и XVIII век методите стават още по-агресивни. Използвали са се специални инструменти, наречени „скарификатори“, които имали множество пружинни остриета за бързи разрези. Друг популярен метод бил използването на медицински пиявици (Hirudo medicinalis), като само във Франция през 1833 година са внесени над 40 милиона екземпляра за медицински цели.Един от най-известните примери за фаталните последици е Джордж Вашингтон през 1799 година. За по-малко от 24 часа лекарите източили от него близо 3.75 литра кръв, което представлява повече от половината от общото количество в човешкото тяло. Тази огромна загуба на кръв довела до хиповолемичен шок и ускорила смъртта му.Въпреки че методът е бил стандарт в продължение на близо 2000 години, той започва да губи популярност едва в средата на XIX век. Статистическите изследвания на френския лекар Пиер Луи през 1835 година доказват, че кръвопускането не помага при лечението на пневмония. Днес процедурата се прилага само при много редки състояния като хемохроматоза и полицитемия вера.