Космите по тялото ни действат като биологичен радар, който усеща насекоми, преди да докоснат кожата.

Изследване на Университета в Шефилд, публикувано в списание Biology Letters през 2011 г., потвърждава, че окосмяването по тялото значително подобрява способността ни да откриваме паразити. Учените са установили, че по-дългите и фини косми действат като лостове, които усилват механичните сигнали от движението на насекоми като дървеници или комари.В основата на всеки космен фоликул се намира сложна мрежа от нервни рецептори, наречени механорецептори. Тези рецептори са толкова чувствителни, че могат да регистрират дори най-слабото завихряне на въздуха, предизвикано от махането на крила или движението на краката на малко насекомо. Това ни дава ценно време за реакция, преди паразитът да е започнал да се храни или да е снесъл яйца.Еволюционната психология предполага, че хората са запазили това фино окосмяване именно като защитен механизъм срещу болести, пренасяни от насекоми. Въпреки че сме загубили гъстата козина на нашите предци примати, гъстотата на космените фоликули по човешката кожа е почти същата като при шимпанзетата. Разликата е в това, че нашите косми са станали по-къси и по-тънки, което парадоксално ги прави по-ефективни сензори за движение.