През XVI век гълъбовите изпражнения са били толкова ценни за производството на барут, че са били пазени от въоръжена охрана.

През XVI и XVII век барутът е бил най-важният военен ресурс, а основната му съставка е калиевият нитрат, известен като селитра. Тъй като естествените находища са били оскъдни, европейските нации са разчитали на органични източници. Гълъбовите изпражнения съдържат висока концентрация на азот, който чрез процес на гниене и филтрация се превръща в ценната селитра.В Англия по времето на Тюдорите и Стюартите, производството на барут е било въпрос на национална сигурност. През 1626 година крал Чарлз I издава декрет, с който назначава т.нар. „селитрени мъже“. Те са имали законовото право да влизат в частни имоти, да копаят под гълъбарниците и дори в конюшните, за да извличат богатата на азот почва.Този процес е бил толкова инвазивен, че често е водел до разрушаване на сгради и масови протести от страна на гражданите. Гълъбарниците са били считани за „мини за злато“, а притежанието им е било привилегия на богатите, тъй като те са осигурявали тор за земеделието и суровина за армията. Дори по време на Наполеоновите войни, Франция е използвала подобни методи, за да заобиколи британската морска блокада на вноса на селитра от Индия.Едва през XIX век, с откриването на масивни находища на натриев нитрат в Чили и по-късно с разработването на процеса на Хабер-Бош за синтез на амоняк, зависимостта от животински отпадъци изчезва. Дотогава обаче, гълъбовото гуано е останало един от най-строго охраняваните ресурси в Европа.