Сярната киселина в автомобилния акумулатор е толкова силна, че може да разтвори метален ключ в течение на една нощ.

Оловно-киселинните акумулатори, изобретени от френския физик Гастон Планте през 1859 година, използват разтвор на сярна киселина (H₂SO₄) с концентрация между 30% и 50%. Тази киселина действа като електролит, който улеснява движението на йони между оловните плочи за съхранение на енергия. Когато метален обект, например ключ от желязо или стомана, попадне в този разтвор, започва интензивен процес на окисление.По време на реакцията водородните йони в киселината реагират с металните атоми, превръщайки ги в метални сулфати и освобождавайки водороден газ. Желязото в ключа се трансформира в железен сулфат, който е разтворим във вода, което води до буквалното „изчезване" на твърдия предмет. Скоростта на този процес зависи от температурата и точната концентрация на киселината, но при стандартни условия 37% разтвор е достатъчно агресивен, за да унищожи малък метален предмет за по-малко от 12 часа.Институции като Американския съвет по химия подчертават, че сярната киселина е една от най-опасните промишлени химикали поради своята способност да дехидратира органични тъкани и да разяжда метали. Освен корозията, реакцията често отделя значителна топлина, което допълнително ускорява химическото разграждане. Поради тези свойства, съвременните стандарти за безопасност изискват акумулаторите да бъдат херметически затворени, за да се предотврати изтичане на електролит.