Преди близо 2 милиарда години в Габон е работил естествен ядрен реактор.

През 1972 г. френският физик Франсис Перен открива необичайни нива на изотопа уран-235 в проби от мина Окло в Габон. Вместо стандартните 0,72%, концентрацията била значително по-ниска, което показвало, че уранът вече е бил „изгорен“ в ядрена реакция. Изследванията потвърждават, че преди около 1,7 милиарда години там са функционирали поне 16 естествени реактора.За да се случи това, са били необходими три специфични условия. Първо, концентрацията на делящия се уран-235 е била достатъчно висока, за да поддържа верижна реакция. Второ, наличието на подпочвени води е действало като модератор, който забавя неутроните. Трето, липсата на силни географски смущения е позволила на реакторите да останат стабилни.Реакторът в Окло е работил на цикли, като е генерирал средна мощност от около 100 киловата. Когато водата се е превръщала в пара от топлината, реакцията е спирала, докато скалите се охладят и водата се върне отново. Този естествен механизъм е продължил близо 150 000 години.Това откритие е изключително важно за съвременната наука, защото показва как природата се справя с радиоактивните отпадъци. Въпреки че реакцията е произвела плутоний и други опасни елементи, те са останали затворени в геоложката структура на Окло в продължение на милиарди години. Това служи като доказателство, че дълбокото геоложко съхранение на ядрени отпадъци може да бъде напълно безопасно в дългосрочен план.