Машината за почистване на памук на Ели Уитни неволно засилва робството в САЩ.

Преди изобретението на Ели Уитни през 1793 г., отделянето на семената от памучните влакна е изключително трудоемък процес. Един работник е можел да почисти едва около 0.5 килограма памук на ден. Памучната машина (cotton gin) използва въртящ се цилиндър с телени зъбци, които издърпват влакната през тесни процепи, оставяйки семената отзад.Този технологичен пробив позволява на един човек да обработва до 25 килограма памук дневно. В резултат на това производството на памук в САЩ нараства от около 1.5 милиона либри през 1790 г. до над 2 милиарда либри през 1860 г. Памукът бързо се превръща в основната експортна стока на страната и доминира световния пазар.Парадоксално е, че вместо да намали нуждата от работна ръка, високата доходност стимулира плантаторите да разширяват площите си. Това води до масово преселване на роби към „Дълбокия юг“ и укрепва икономическата зависимост от робския труд. Между 1790 г. и 1860 г. броят на робите в САЩ нараства от приблизително 700 000 на близо 4 милиона души.