Гравитацията е безкрайна — всеки атом в тялото ви привлича всяка галактика във Вселената.

Законът на Нютон за всеобщото привличане, публикуван през 1687 г. в труда „Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica", гласи, че всяка точка от материята привлича всяка друга точка със сила, пропорционална на произведението на техните маси. Тази сила е обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях. Математически това означава, че докато разстоянието не стане безкрайно, силата никога не достига нула.Въпреки че гравитационното привличане между човек на Земята и далечна галактика като Андромеда е невъобразимо малко, то е физически измерима величина в теоретичен план. Съвременната физика чрез Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн от 1915 г. описва гравитацията като изкривяване на пространство-времето. Всяка маса създава „вдлъбнатина" в тъканта на Вселената, която се разпространява със скоростта на светлината до нейните предели.Това означава, че гравитационното поле на всеки обект е фундаментално вплетено в структурата на космоса. Дори на разстояние от 13,8 милиарда светлинни години влиянието на материята съществува под формата на гравитационни вълни. Тази взаимосвързаност е причината гравитацията да бъде определяна като доминиращата сила, която оформя мащабната структура на Вселената и движението на галактическите купове.