Сиренето е открито случайно преди над 4000 години от арабски търговец.

Легендата разказва за арабски търговец на име Канан, който тръгнал на дълъг път през пустинята преди около 4 хилядолетия. Той съхранявал запасите си от мляко в мех, направен от стомах на младо преживно животно. Комбинацията от пустинната жега и остатъчния ензим ренин в стомашната тъкан предизвикала коагулация на млечните протеини.Ренинът е мощен ензим, който и до днес се използва в промишленото производство за разделяне на млякото на гъста извара и течна суроватка. По време на пътуването движението на коня е действало като естествен процес на разбъркване, който е ускорил пресичането. Когато търговецът спрял да пие, той открил, че млякото се е превърнало в ядлива твърда маса с приятен вкус.Археологически доказателства подкрепят древното съществуване на сиренето чрез анализи на мастни остатъци по керамични съдове. Най-старите физически следи от производство на сирене са открити в Полша и датират от около 5500 г. пр.н.е. В Египет също са намерени останки от сирене в гробници, датиращи от 3200 г. пр.н.е. Тези открития потвърждават, че ферментацията на млечни продукти е един от най-старите методи за съхранение на храна в човешката история.