Ричмънд парк в Лондон е дом на над 600 диви елена от 1637 година насам.

Ричмънд парк е най-големият от кралските паркове в Лондон и е обявен за обект от специален научен интерес (SSSI) и национален природен резерват. Историята му започва през 1637 година, когато крал Чарлз I загражда територията, за да я превърне в ловен парк за елени. Днес популацията се състои от приблизително 300 благородни елена (Cervus elaphus) и 350 елена лопатари (Dama dama).Елените играят критична роля в екосистемата на парка чрез процеса на паша, който оформя ландшафта в продължение на векове. Тъй като животните достигат само до определена височина, те изяждат всички клонки и листа до около 1.5 метра от земята. Това води до образуването на характерната „линия на пашата“ (browse line), която изглежда сякаш дърветата са подрязани с лазер. Тази линия е толкова равномерна, че се е превърнала в емблематична визуална черта на парка.Освен естетическия ефект, пашата предотвратява превръщането на откритите площи в гъсти гори, което позволява оцеляването на редки видове насекоми и гъби. Според данни на организацията The Royal Parks, в парка има над 100 000 дървета, като много от тях са вековни дъбове на възраст над 500 години. Управлението на популацията се следи внимателно от ветеринари, за да се гарантира здравето на животните и баланса на околната среда. Ричмънд парк остава един от най-добрите примери в Европа за съжителство между дива природа и градска среда.