Лешоядите използват „социална мрежа" в небето, за да открият храна на огромни разстояния.

Лешоядите са еволюирали да оцеляват в среда, където храната е оскъдна и разпръсната. Изследване, публикувано в списание „Proceedings of the Royal Society B", разкрива, че африканските лешояди (Gyps africanus) използват сложна система за споделяне на информация. Вместо да разчитат само на собственото си зрение, те формират мрежа от визуални контакти, която се простира на стотици километри.Птиците се издигат на височина до 3000 метра, за да имат по-добра видимост. Когато един лешояд забележи мърша и започне рязко снижаване, това движение служи като визуален сигнал за съседите му. Тези съседи от своя страна също започват да се спускат, пренасяйки сигнала към още по-далечни птици, които дори не виждат самата храна.Този феномен се нарича „локално усилване" и позволява на лешоядите да покриват територии от над 10 000 квадратни километра дневно. Математически модели показват, че без тази социална структура птиците биха изразходвали твърде много енергия в търсене и вероятно биха измрели от глад. Системата е толкова ефективна, че те често пристигат при плячката само минути след нейната смърт.