Древните египтяни ценели стъклото колкото златото и го смятали за магически камък.

В Древен Египет стъклото е било изключително рядък лукс, познат като „инеб хедж“ или „камъкът, който тече“. Археологическите находки от периода на Новото царство (около 1550–1070 г. пр.н.е.) показват, че стъкларските работилници са били разположени в близост до кралските дворци в Кантир и Тел ел-Амарна. Процесът на производство е изисквал прецизно смесване на кварцов пясък с растителна пепел и нагряване до температури над 1100 градуса по Целзий.Египтяните са били майстори в оцветяването на стъклото чрез добавяне на метални оксиди. Те са използвали мед за постигане на тюркоазено синьо и кобалт за наситено тъмносиньо, като целта е била да имитират скъпоценни камъни като лапис лазули и тюркоаз. Поради сложността на изработката, стъклените предмети са били достъпни само за фараоните и висшата аристокрация, служейки като ясен индикатор за висок социален статус.Един от най-впечатляващите артефакти е централният елемент в огърлицата на фараона Тутанкамон, открита от Хауърд Картър през 1922 година. Жълто-зеленият скарабей в нея е изработен от либийско пустинно стъкло, което се е образувало преди около 29 милиона години. Учените смятат, че това естествено стъкло е резултат от огромен топлинен удар при сблъсък на метеорит или комета със земната повърхност в Сахара.