Жирокомпасът винаги сочи истинския географски север, без да използва магнити.

Жирокомпасът е изобретен в началото на 20-ти век, като първият практичен модел е патентован от Херман Аншуц-Кемпфе през 1908 г. Малко по-късно, през 1911 г., американският изобретател Елмър Спери разработва свой вариант, който става стандарт в американския флот. Устройството работи на принципа на жироскопичната прецесия и триенето, което кара оста на въртене да се подравнява успоредно на земната ос.Механизмът включва тежък ротор, който се върти с изключително висока скорост, често достигаща между 6 000 и 12 000 оборота в минута. Благодарение на закона за запазване на момента на импулса, жироскопът се стреми да запази своята ориентация в пространството. Когато се комбинира с ефекта на въртенето на Земята, системата автоматично се насочва към истинския географски север, а не към магнитния полюс.Тази технология е критично важна за стоманените кораби и подводниците, тъй като техните метални корпуси изкривяват показанията на обикновените магнитни компаси. По време на Първата и Втората световна война жирокомпасите позволяват на плавателните съдове да навигират с безпрецедентна точност в открити води. Днес те остават основен инструмент в морската навигация, допълвайки модерните GPS системи.