Вкусовите рецептори се намират не само по езика, но и по небцето и в гърлото.

Човешкият език съдържа между 2000 и 10 000 вкусови луковици, но те не са единствените органи за разпознаване на вкуса. Значителен брой рецептори са разположени в епитела на мекото небце, фаринкса (гърлото) и дори в горната част на хранопровода. Тези екстралингвални рецептори играят критична роля в защитните рефлекси на тялото по време на хранене.При новородените и малките деца разпределението на вкусовите рецептори е още по-широко, като те се откриват дори по лигавицата на бузите и устните. Изследвания на учени от Monell Chemical Senses Center показват, че този механизъм помага на бебетата да приемат нови вкусове и да избягват потенциални токсини. С напредването на възрастта броят на тези рецептори извън езика постепенно намалява, което променя вкусовите ни възприятия.Вкусовите клетки в гърлото са свързани директно с блуждаещия нерв (Nervus vagus), който изпраща сигнали към мозъчния ствол. Този процес позволява на организма да реагира мигновено, ако открие горчив вкус, който често е признак за отрова в природата. Така тялото може да предизвика рефлекс на повръщане или изплюване, преди храната да е достигнала стомаха.Интересно е, че рецептори за вкус са открити дори в стомаха и червата, където те помагат за регулирането на нивата на кръвната захар и освобождаването на инсулин. Това доказва, че вкусовата система е много по-сложна от простото усещане за сладко или солено на езика. Тя е интегрирана система за химичен мониторинг на цялото тяло.