Леопардите не реват като лъвовете, а издават звук, подобен на рязане на дърво с трион.

Леопардите (Panthera pardus) притежават уникална анатомия на гласните струни, която ги отличава от останалите големи котки. Докато лъвовете и тигрите имат дебели и еластични гласни връзки, позволяващи мощен рев, леопардите използват по-къси и тънки структури. Тяхното специфично обаждане често се описва от зоолозите като „стържещо“ или подобно на движението на трион през дърво.Този звук е еволюционно адаптиран за комуникация в гъсти джунгли и савани. Нискочестотните вибрации на „кашлицата“ позволяват на съобщението да премине през препятствия, без да разкрива точната позиция на хищника пред плячката. Проучвания на организацията Panthera показват, че мъжките леопарди използват този звук главно за маркиране на територия, която може да обхваща до 30-40 квадратни километра.Интересно е, че леопардите са единствените от род Panthera, които могат да мъркат както при вдишване, така и при издишване. Това е характеристика, типична за подсемейство Felinae, към което принадлежат домашните котки. Тази двойственост в гласовите възможности прави леопарда един от най-разнообразните комуникатори в животинското царство.