През 1978 г. инженери открили, че небостъргачът Citigroup Center в Ню Йорк е в риск да рухне при силен вятър.

Небостъргачът Citigroup Center, завършен през 1977 г., е проектиран от архитекта Хю Стъбинс и структурния инженер Уилям Льо Месюрие. За да се запази стара църква в един от ъглите на парцела, сградата е издигната на четири масивни колони, разположени в центъра на всяка страна — необичаен дизайн, който я прави уязвима на определени видове вятър.През 1978 г. студентката Даян Хартли открива критичния проблем. Тя изчислява, че вятрове, удрящи сградата под ъгъл от 45 градуса, могат да доведат до катастрофално срутване. Льо Месюрие преразглежда плановете и открива грешка от строителния период: заварените съединения са били замествени с болтови връзки, които са много по-слаби при натоварване. Математическите изчисления показват, че буря с честота на възникване веднъж на 16 години би могла да събори сградата.В условията на пълна секретност екипи от заварчици работят всяка нощ в продължение на три месеца. Те заваряват стоманени плочи върху 200 болтови връзки, докато служителите в офисите остават неосведомени за опасността. Градските власти подготвят планове за евакуация на 10 блока в Манхатън в случай на ураган. Тази инженерна драма остава скрита от обществеността до 1995 г., когато историята е публикувана в списание The New Yorker.