Арбалетът слага край на ерата на рицарите, защото пробива тежките им брони по-лесно от всяко друго оръжие.

През XII и XIII век арбалетът се превръща в технологичен пробив, който застрашава господството на тежко въоръжената конница. Докато традиционният лък изисква десетилетия практика за развиване на мускулатура и точност, арбалетът може да бъде усвоен от обикновен пехотинец само за седмици. Механичното натягане позволява съхраняването на енергия, която надвишава силата на човешките мускули, изстрелвайки къси и тежки стрели, наречени болтове.През 1139 година Вторият латерански събор, свикан от папа Инокентий II, дори се опитва да забрани използването на арбалети срещу християни, наричайки оръжието „омразно на Бога“. Тази забрана обаче е масово игнорирана поради огромната му ефективност на бойното поле. Стоманените върхове на болтовете, комбинирани с високата кинетична енергия, успяват да пробият плетените ризници и по-късните пластинчати брони, които дотогава са правели рицарите почти неуязвими.Битката при Креси през 1346 година и по-късните конфликти от Стогодишната война демонстрират уязвимостта на рицарското съсловие пред организираната пехота. Социалните последици са огромни, тъй като благородниците губят своя монопол върху военната мощ. Възходът на арбалета, а по-късно и на огнестрелното оръжие, превръща скъпоструващия рицар в лесна мишена, което води до постепенния залез на феодалната система в Европа.