Комарите могат да ви открият от 30 метра разстояние, като засичат въглеродния диоксид, който издишвате.

Комарите използват сложна система от сетива, за да намерят своята жертва, като най-важният инструмент е органът, наречен максиларен палп. Това е специализирана структура, разположена близо до устата им, която съдържа неврони, реагиращи на промени в концентрацията на въглероден диоксид (CO₂). Изследване на Калифорнийския технологичен институт (Caltech) от 2015 година показва, че комарите могат да усетят CO₂ от разстояние до 30 метра.Процесът започва, когато комарът попадне в „облак“ от издишан газ, което активира неговото търсещо поведение. Насекомото започва да лети срещу вятъра, следвайки градиента на концентрация на газа. Когато разстоянието се скъси до около 5-10 метра, комарът започва да използва визуални стимули, за да идентифицира потенциалния гостоприемник на фона на околната среда.В последната фаза, на разстояние под 1 метър, комарът разчита на терморецептори и химиорецептори, които засичат телесната топлина и специфични миризми като млечна киселина и амоняк. Хората с по-висок метаболизъм, бременните жени и тези, които току-що са тренирали, отделят повече CO₂ и топлина, което ги прави по-привлекателни цели. Проучвания, публикувани в списание Current Biology, потвърждават, че блокирането на тези CO₂ рецептори може значително да намали способността на комарите да откриват хора.