Гълъбите кимат с глава, за да стабилизират зрението си, докато ходят.

Феноменът на кимането при гълъбите е изследван задълбочено от учени като д-р Марк Фридман от Университета Куинс през 70-те години на миналия век. Изследванията показват, че движението всъщност се състои от две фази: „тласък“ и „задържане“. По време на фазата на задържане главата остава напълно неподвижна в пространството, докато тялото настига позицията ѝ. Това позволява на ретината да обработи стабилно изображение, което е от решаващо значение за откриване на малки обекти като семена или приближаващи опасности.През 1978 година експеримент с бягаща пътека доказва, че кимането е пряко свързано с визуалната обратна връзка. Когато гълъбите вървят върху пътека, която се движи със същата скорост като тях, те спират да кимат, защото заобикалящата ги среда остава статична спрямо очите им. Това потвърждава, че движението не е механично следствие от ходенето или опит за поддържане на баланс, а чисто оптична стратегия. Птиците разчитат на този механизъм, тъй като техните очни ябълки имат ограничена подвижност в сравнение с човешките.Анатомично гълъбите имат панорамно зрение от близо 340 градуса, но слаба способност за фокусиране при бързо движение. Чрез „заключване“ на главата в една точка за кратки интервали от около 100 до 150 милисекунди, те компенсират липсата на бързи сакадични движения на очите. Този еволюционен механизъм се среща и при други птици, които се хранят на земята, като кокошките и жеравите. Без това стабилизиране светът би изглеждал като размазано петно, което би направило оцеляването им почти невъзможно в дивата природа.