Джован Лоренцо Бернини използвал скрити прозорци с жълто стъкло, за да накара мраморните си статуи да сияят с божествена светлина.

Джован Лоренцо Бернини е централна фигура в бароковото изкуство и неговият подход към скулптурата често включва архитектурни иновации. Между 1647 и 1652 година той създава параклиса „Корнаро“ в църквата „Санта Мария дела Витория“ в Рим. Основният елемент там е скулптурната група „Екстазът на Света Тереза“.За да постигне драматичния ефект на божественото присъствие, Бернини проектира скрито пространство над олтара. Там той монтира малък прозорец, който е напълно скрит от погледа на зрителите чрез масивен корниз. Използването на жълто или кехлибарено стъкло филтрира естествената светлина, придавайки ѝ топъл и златист нюанс.Тази светлина пада директно върху поредица от позлатени бронзови лъчи, които са разположени зад мраморните фигури. Техниката е известна като „bel composto“ или обединяване на архитектура, скулптура и живопис в една цялостна театрална сцена. Бернини използва този метод, за да манипулира емоциите на вярващите и да направи мистичното преживяване осезаемо.Изследвания на изкуствоведи потвърждават, че Бернини е бил майстор на сценографията и е използвал естественото осветление като активен материал в работата си. Този похват се наблюдава и в „Катедрата на Свети Петър“ във Ватикана, където огромен прозорец от алабастър създава подобен ореол. Тези иновации превръщат статичния мрамор в динамична и жива сцена.