Хората спасиха тиквите от изчезване, като ги начаха да отглеждат след като мамутите – техните естествени разпространители – вымрели.

Изследване, публикувано в списание PNAS през 2015 г. от екип начело с д-р Логан Кистлър, разкри генетичната история на род Cucurbita. Преди около 10 000 години северноамериканската мегафауна – мамути, мастодонти и други гиганти – изчезна масово. Тези огромни тревопасни бяха единствените същества, способни да консумират горчивите дикови тикви без да се отравят от съдържащите се в тях кукурбитацини.Дивите предци на тиквата разчитаха изцяло на тези гиганти за разпространението на семената си чрез техните изпражнения. Малките гризачи избягваха токсичните плодове, така че изчезването на мамутите довело до рязък спад в популациите на дивите тикви. Растенията начнаха да изчезват от големи географски райони, тъй като нямаше кой да пренася семената им на далечни разстояния.Археологически доказателства показват, че ранните хора в Америка събирали и отглеждали тикви първоначално не заради вкуса им, а заради тяхната полезност като съдове. Постепенно, чрез изкуствен подбор, хората селектирали сортове с по-ниско съдържание на токсини и по-сладък вкус. Този процес на опитомяване спасил вида от пълно заличаване и довел до огромното разнообразие от тикви, които консумираме днес.