Дървесните жаби използват „умна“ слуз, която действа като лепило в покой и като лубрикант при движение.

Дървесните жаби, като представители на семейство Hylidae, притежават уникални възглавнички на пръстите, покрити с шестоъгълни епителни клетки. Тези клетки са разделени от тесни канали, през които се отделя специфична слуз. Тази течност е неньютонов флуид, което означава, че нейният вискозитет се променя в зависимост от приложеното механично напрежение.Изследвания на учени от Университета в Глазгоу и Института „Макс Планк“ показват, че при статично положение слузта образува здрави капилярни мостове. Тези мостове действат като мощно лепило, задържащо теглото на жабата дори върху гладко стъкло. Когато жабата започне да се движи, срязващото напрежение кара молекулите на слузта да се пренаредят и тя става течна и хлъзгава.Този процес се нарича „изтъняване при срязване“ (shear thinning) и е изключително ефективен за енергоспестяване. Вместо да хаби енергия за физическо отлепване, жабата просто променя динамиката на движението си. Инженери от университета в Кеймбридж вече използват този биологичен модел за разработка на нови гуми с адаптивно сцепление и медицински лепила за мокри тъкани.