При спешен сигнал „Код Синьо“ медицинският екип за реанимация трябва да пристигне при пациента за по-малко от 3 минути.

Системата „Код Синьо“ е международен стандарт за болнична спешна помощ, въведен за първи път в болница „Бет Исраел“ в Бостън през 60-те години на миналия век. Тя е създадена, за да мобилизира обучен екип за кардиопулмонална реанимация (CPR) в рамките на критичния „златен прозорец“. Проучвания на Американската сърдечна асоциация (AHA) показват, че шансовете за оцеляване намаляват с 7% до 10% с всяка изминала минута без дефибрилация.Екипът обикновено включва лекар реаниматор, медицински сестри и респираторен терапевт, които използват специализирана количка, наречена „crash cart“. Тази количка съдържа дефибрилатор, ларингоскопи за интубация и критични лекарства като адреналин и амиодарон. Бързата реакция е от съществено значение, защото след четвъртата минута без циркулация на кръвта, мозъчните клетки започват да умират поради хипоксия.Статистиката сочи, че болниците с време за реакция под 3 минути имат значително по-висок процент на успешно възстановена спонтанна циркулация (ROSC). В съвременната медицина протоколите за „Код Синьо“ се тренират редовно чрез симулации, за да се гарантира, че няма забавяне в комуникацията или логистиката. Този стриктен времеви стандарт е разликата между пълното възстановяване и трайните неврологични увреждания или смърт.