Първоначално скалата на Целзий е била обърната: 0° е означавала кипене, а 100° – замръзване.

През 1742 г. шведският астроном Андерс Целзий представя своята температурна скала пред Кралската шведска академия на науките. В оригиналния си труд „Наблюдения на две фиксирани степени на термометъра" той определя 0 градуса за точката на кипене на водата и 100 градуса за точката на замръзване. Тази конфигурация е била практична за времето си, тъй като е предотвратявала необходимостта от използване на отрицателни стойности при измерване на екстремно ниски температури в Швеция.След смъртта на Целзий през 1744 г. от туберкулоза, неговите съмишленици започват да обмислят промяна на скалата за по-голямо удобство. Известният ботаник Карл Линей е основният инициатор на „обръщането" на термометъра. През 1745 г. Линей поръчва на производителя на инструменти Даниел Екстрьом термометър, при който 0 градуса е точката на замръзване, а 100 градуса е точката на кипене.Други учени, като Жан-Пиер Кристин от Лион, също разработват подобни скали по същото време, което допринася за международното приемане на системата. Първоначално наричана „шведски термометър" или „стоградусова скала", тя е официално преименувана на „Целзий" през 1948 г. от Деветата генерална конференция по мерки и теглилки. Днес тази система е световният стандарт за научни и ежедневни измервания.