Река Колорадо е пробила едва 2,5 сантиметра от най-твърдите скали на Гранд Каньон за почти един милион години.

Формирането на Гранд Каньон започва преди около 5 до 6 милиона години, когато река Колорадо начина да прорязва платото Колорадо в Аризона. Макар средната скорост на ерозия да изглежда значителна, тя варира драстично в зависимост от типа скала. В по-меките шисти и варовици реката напредва по-бързо, но при достигането на кристалинната основа процесът се забавя почти до застой.Най-дълбокият слой на каньона се състои от метаморфни скали, известни като „Шисти Вишну", които датират отпреди около 1,75 милиарда години. Тези скали са изключително твърди и устойчиви на водна ерозия. Учени от Националния парк „Гранд Каньон" изчисляват, че в тези специфични участъци на реката са били необходими стотици хиляди до един милион години, за да се отнеме минимален слой от повърхността.Ерозията не се дължи само на самата вода, но и на седиментите, които тя носи. Пясъкът, чакълът и камъните действат като шкурка, която постепенно изтрива скалното легло. Големите наводнения в миналото са ускорявали този процес, изхвърляйки огромни количества отломки надолу по течението.Днес Гранд Каньон се простира на 446 километра дължина и достига ширина до 29 километра, разкривайки почти половината от геоложката история на нашата планета.