Бузите на бурундука могат да се разширят до размера на неговото тяло и да поберат храна с тегло до 80% от собственото му тегло.

Бурундуците (род Tamias) притежават специализирани кожни гънки, известни като бузни торбички, които се простират от челюстта до раменете. Тези торбички нямат слюнчени жлези, което позволява на храната да остане суха и свежа по време на транспортиране до подземните складове. Изследванията показват, че един бурундук може да събере до 60-70 слънчогледови семки или над 30 жълъда в устата си едновременно.Този анатомичен механизъм е жизненоважен за оцеляването им, тъй като те са активни предимно през есента, когато трябва да съберат до 4 килограма храна за зимния сън. Според Националната федерация за дивата природа (NWF), бурундуците са изключително ефективни събирачи, които могат да направят стотици курсове между източника на храна и дупката си само за няколко дни. Теглото на събраната храна в бузите често достига 80% от общата телесна маса на животното.Когато достигнат склада си, използват предните си лапи, за да изтласкат съдържанието от торбичките. Този процес е много по-бърз от пренасянето на единични бройки храна и намалява значително енергийните разходи. Освен това по-краткият престой на повърхността ги предпазва от естествени врагове като ястреби, лисици и змии.