Свирукането се управлява от дясното полукълбо на мозъка, което отговаря за музиката и емоциите.

Човешкият мозък проявява забележителна функционална латерализация, при която лявото полукълбо обикновено доминира при езиковите функции. Този център е известен като зоната на Брока. Свирукането обаче се обработва предимно в дясното полукълбо, което е специализирано в разпознаването на височината на тона и музикалните структури.Изследвания, проведени от институти като Масачузетския технологичен институт (MIT), показват, че невронните пътища за музика са отделени от тези за речта. Това обяснява защо хора с афазия след инсулт в лявото полукълбо не могат да съставят изречения, но запазват способността си да възпроизвеждат мелодии. Този феномен е документиран още през 19-ти век от невролози като Джон Хюлингс Джаксън.Съвременната музикална интонационна терапия (MIT) използва именно тези десни невронни мрежи, за да „заобиколи“ увредените езикови зони. Пациентите се учат да изпяват или изсвирват фрази, които не могат да кажат. С времето това помага за пластичността на мозъка и частичното възстановяване на говорните умения. Проучванията показват, че свирукането активира и лимбичната система, което добавя емоционален компонент към процеса.