Повечето фиорди имат скрит подводен праг на входа си, който изолира дълбоките им води от океана.

Фиордите са се образували по време на последния ледников период, когато масивни ледници са издълбали U-образни долини под морското равнище. Когато ледникът се движи към морето, неговата ерозионна сила е най-голяма в средата, където ледът е най-дебел. На мястото, където ледникът среща океана, той започва да изтънява и да губи своята тежест, което води до по-плитко издълбаване на дъното.Този процес оставя след себе си т.нар. „терминална морена“ — натрупване на скали, пясък и чакъл, което образува подводния праг. Този праг е ключов за хидрографията на фиорда, тъй като ограничава обмена на солена вода с открития океан. В резултат на това дълбоките води във фиорда често остават неподвижни и по-студени за дълги периоди от време.Пример за това е Согнефьорд, най-дългият и дълбок фиорд в Норвегия, който се простира на 205 километра навътре в сушата. Докато максималната му дълбочина достига 1308 метра, прагът при входа му е само около 100 метра дълбок. Изследвания на Норвежкия геотехнически институт (NGI) показват, че тези структури са жизненоважни за специфични морски видове, които не биха оцелели в бурните океански води. Тези бариери също така предпазват вътрешността на фиордите от големи океански вълни и течения.