Горската жаба може да замръзне напълно през зимата и да се „съживи“ непокътната през пролетта.

Горската жаба (Lithobates sylvaticus) притежава уникалната способност да оцелява при температури до -16 градуса по Целзий. Този процес е изследван подробно от учени като Кенет Стори от университета Карлтън в Канада. Когато ледът докосне кожата на жабата, черният ѝ дроб започва масово производство на глюкоза. Тази захар действа като криопротектор, който предотвратява образуването на ледени кристали вътре в клетките.Около две трети от водата в тялото на жабата извън клетките се превръща в лед. В това състояние жабата е клинично мъртва, защото сърцето ѝ спира да бие и мозъчната дейност се преустановява. Високите нива на урея и глюкоза обаче поддържат клетъчната структура и предотвратяват дехидратацията. Този механизъм позволява на вида да обитава територии северно от Арктическия кръг, където други земноводни не могат да оцелеят.Процесът на размразяване започва отвътре навън, като сърцето е първият орган, който се рестартира. Обикновено жабата се връща към нормален живот в рамките на няколко часа след затоплянето. Изследванията върху този феномен имат голямо значение за медицината, особено в областта на криоконсервацията на човешки органи за трансплантация. Учените се надяват да приложат същите принципи за дълготрайно съхранение на органи без увреждане на тъканите.