„Годишните времена“ на Вивалди са един от първите примери за програмна музика, придружена от авторски сонети.

„Четирите годишни времена“ (Le quattro stagioni) са публикувани през 1725 година в Амстердам като част от цикъла „Il cimento dell'armonia e dell'inventione“. Това произведение е революционно за епохата на Барока, защото използва музикални инструменти за имитиране на конкретни звуци от природата и ежедневието. Всеки от четирите концерта е придружен от сонет, за който се вярва, че е написан от самия Вивалди или под негово пряко ръководство.В партитурите композиторът включва специфични инструкции, известни като „дидаскалии“. Например в концерта „Пролет“ той инструктира оркестъра да свири „като лаещо куче“, докато в „Есен“ описва точно как музиката трябва да пресъздаде залитането на пияни ловци. Тези детайли правят творбата един от най-ранните и ярки примери за програмна музика, където извънмузикален сюжет диктува формата на композицията.Музиколози от институти като „Istituto Italiano Antonio Vivaldi“ посочват, че Вивалди е използвал иновативни техники за времето си, за да постигне този реализъм. Той използва високи регистри за птичите песни и резки стакато моменти за градушката в „Лято“. Това съчетание на поезия и звук позволява на слушателя да следи конкретна история, което е било изключително модерно за началото на 18-и век.