Викингите са използвали „слънчеви камъни“, за да навигират в морето дори при гъста мъгла и облаци.

Използването на слънчеви камъни е описано в средновековни текстове като „Сага за Олаф Свети“, но дълго време се е смятало за мит. Всичко се променя през 2013 г., когато изследователи от Университета в Рен откриват кристал от исландски шпат в останките на британски кораб, потънал край Олдърни през 1592 г. Наличието му на борда доказва, че тези кристали са били жизненоважни навигационни инструменти дори векове след ерата на викингите.Научният принцип зад това устройство се нарича двойно лъчепречупване. Исландският шпат е прозрачна форма на калцит, която филтрира поляризираната светлина от небето. Дори когато слънцето е под хоризонта или е скрито зад гъсти облаци, светлината в атмосферата остава частично поляризирана в концентрични кръгове около него. Чрез въртене на кристала пред окото, навигаторът може да открие точката, където двата пречупени лъча съвпадат по интензитет.Експерименти, проведени от екипа на Габор Хорват от университета „Етвьош Лоранд“ в Унгария, потвърждават ефективността на метода. Резултатите показват, че при облачно време викингите са могли да определят позицията на слънцето с грешка от едва 1 градус. Тази прецизност е била критична за поддържането на курс по паралелите при дългите пътувания до Гренландия и Нюфаундленд. Без тази оптична помощ навигацията в северните ширини би била почти невъзможна през по-голямата част от годината.