Светлината достига максималната си скорост само във вакуум. Преминавайки през въздуха, тя се забавя с около 90 км/сек.

Скоростта на светлината във вакуум е фундаментална физична константа, означена с 'c', и е точно 299 792 458 метра в секунда. Тази стойност е дефинирана от Международното бюро за мерки и теглилки през 1983 г. Когато светлината навлезе в прозрачна среда, нейната скорост намалява в зависимост от показателя на пречупване на материала. Въздухът има индекс на пречупване от около 1.0003, което води до забавяне от приблизително 90 000 метра в секунда спрямо вакуума. В по-плътни среди като водата, индексът е 1.33, което означава, че светлината се движи с около 225 000 км/сек. При диамантите индексът е цели 2.42, което драстично намалява скоростта до около 124 000 км/сек. На микроскопично ниво забавянето не се дължи на това, че фотоните се движат по-бавно, а на сложните взаимодействия с електрическите полета на атомите в материята. Тези взаимодействия предизвикват фазово забавяне на електромагнитната вълна. Това явление е в основата на закона на Снелиус, който описва как светлината се пречупва при преминаване между различни среди. Разбирането на тези промени в скоростта е критично за съвременната оптика и телекомуникациите. Оптичните влакна разчитат на пълното вътрешно отражение, което е пряк резултат от разликата в скоростта на светлината в сърцевината и обвивката на кабела. Без това забавяне и пречупване, съвременните очила, микроскопи и фотоапарати не биха могли да функционират.