Акулите използват огромния си черен дроб, пълен с леко масло, за да се задържат във водата.

Акулите принадлежат към класа Chondrichthyes (хрущялни риби), които се отличават от костните риби по липсата на газов плавателен мехур. За да компенсират това, те са развили уникална хидростатична система чрез черния си дроб. Този орган е изключително голям и при някои видове, като гигантската акула (Cetorhinus maximus), може да съставлява близо една четвърт от общата маса на животното.Основният компонент, осигуряващ плаваемост, е въглеводородът сквален, чиято плътност е около 0.86 g/cm3. Тъй като морската вода има плътност от приблизително 1.025 g/cm3, маслото в черния дроб действа като вътрешен поплавък. Това позволява на акулите да поддържат неутрална или леко отрицателна плаваемост, което е жизненоважно за оцеляването им в открития океан.Изследвания на морски биолози от институти като Scripps Institution of Oceanography потвърждават, че без този мазен дроб акулите биха потънали веднага щом спрат да плуват. Скваленът не само помага за плаването, но служи и като енергиен резерв по време на дълги миграции или периоди на глад. Този еволюционен механизъм позволява на хищниците да пестят огромно количество метаболитна енергия, която иначе би била изразходвана за постоянно активно движение нагоре.