Свиренето с уста под вода е физически невъзможно.

Звукът при свирене с уста се генерира чрез феномен, наречен резонанс на Хелмхолтц. Когато въздухът преминава през тесен отвор между устните, той създава завихряния, които карат въздушния обем в устата да вибрира с определена честота. Въздухът е силно свиваем газ, което му позволява да действа като пружина и да поддържа тези бързи трептения.Водата обаче е течност с плътност около 1000 кг/м3, което е близо 800 пъти повече от плътността на въздуха при морското равнище. Поради своята несвиваемост, водата изисква огромна енергия, за да бъде задвижена в същия тип вибрационен цикъл. Човешките бели дробове и мускулите на лицето не могат да генерират достатъчно налягане, за да преодолеят инерцията на водната маса и да създадат звукови вълни чрез устните.Освен това скоростта на звука във вода е приблизително 1480 метра в секунда, докато във въздуха е само 343 метра в секунда. Тази огромна разлика променя фундаментално начина, по който звуковите вълни се отразяват и резонират в кухини. Дори ако някакъв звук бъде произведен, неговата честота би била толкова променена от средата, че той не би наподобявал познатото свирене. Изследвания в областта на хидроакустиката потвърждават, че механизмите за генериране на звук при бозайниците под вода, като делфините, разчитат на специализирани назални торбички, а не на триене на въздух през устните.