Сребристите облаци са най-високите на Земята и се образуват на самата граница с космоса.

Сребристите облаци, известни още като нощни светещи облаци (noctilucent clouds), се формират в мезосферата на височина между 76 и 85 километра. Това е най-студеното място в земната атмосфера, където температурите могат да паднат под -140 градуса по Целзий. Тези облаци са уникални, защото се състоят от воден лед, който кристализира около микроскопични частици „метеорен дим“ – останки от изгорели метеори в атмосферата.За първи път феноменът е регистриран през 1885 г., две години след мощното изригване на вулкана Кракатау, което изхвърля огромни количества водна пара високо в небето. Днес НАСА изследва тези облаци чрез мисията AIM (Aeronomy of Ice in the Mesosphere), стартирала през 2007 г. Данните показват, че облаците стават все по-ярки и се наблюдават на все по-ниски географски ширини, което учените свързват с увеличаването на метана в атмосферата.Метанът се окислява в горните слоеве и произвежда водна пара, която подхранва образуването на ледените кристали. Тъй като са изключително тънки, те не се виждат през деня. Те стават видими само когато слънцето е на 6 до 16 градуса под хоризонта, осветявайки ги отдолу, докато ниските слоеве на атмосферата остават в сянка. Това обяснява характерния им сребристо-син цвят, причинен от разсейването на светлината от малките ледени частици.