Астронавтите виждат странни светлинни проблясъци в Космоса дори при затворени очи.

Феноменът е докладван за първи път от екипажа на мисията „Аполо 11“ през 1969 година. Бъз Олдрин и Нийл Армстронг описват визуални петна, ивици и звездни експлозии, докато се опитват да спят в пълна тъмнина. НАСА започва официални изследвания, за да разбере дали тези проблясъци са опасни за здравето на очите на астронавтите.Основната причина са галактическите космически лъчи, които се състоят от тежки ядра и протони, движещи се с релативистична скорост. Когато тези частици преминат през стъкловидното тяло на окото, те излъчват светлина чрез ефекта на Черенков. Това е подобно на „звуков удар“, но за светлина, възникващ, когато частица се движи по-бързо от фазовата скорост на светлината в съответната среда.Друг механизъм е директното стимулиране на фоторецепторите в ретината от йонизиращото лъчение. Магнитосферата на Земята ни предпазва от 99% от тези частици, но в открития Космос или на Луната астронавтите са изложени на пълния им интензитет. Проучвания на НАСА и ЕКА потвърждават, че честотата на проблясъците се увеличава по време на слънчеви изригвания, което подчертава рисковете от продължителните космически пътувания.