Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи случайно, докато експериментира с катодни лъчи.

На 8 ноември 1895 г. Вилхелм Конрад Рьонтген провежда експерименти с тръба на Крук в университета във Вюрцбург, Германия. Той забелязва, че лист хартия, покрит с бариев платиноцианид, започва да флуоресцира в тъмната стая. Това се случва дори когато тръбата е напълно покрита с черен картон, което означава, че се излъчва неизвестна дотогава енергия.Рьонтген прекарва следващите седмици в изолация, за да изследва свойствата на тези лъчи. Той открива, че те могат да преминават през различни материали като хартия, дърво и дори човешка плът, но се блокират от по-плътни вещества като метал и кости. На 22 декември 1895 г. той прави историческата снимка на ръката на съпругата си Анна Берта, която възкликва „Видях смъртта си“, след като вижда скелета си.За това епохално постижение Рьонтген получава първата в историята Нобелова награда за физика през 1901 г. Интересен факт е, че той отказва да патентова откритието си, защото искал то да бъде достъпно за цялото човечество. Днес рентгеновите лъчи са форма на електромагнитно излъчване с много малка дължина на вълната, намиращо се между ултравиолетовата светлина и гама-лъчите в спектъра.