В Древен Египет убийството на котка се наказвало със смърт, дори ако е неволно.

Култът към котките в Египет достига своя пик по време на Дванадесетата династия (около 1991–1802 г. пр.н.е.) и продължава до Птолемеите. Гръцкият историк Херодот описва в своите записки от 5-ти век пр.н.е., че египтяните са били готови да влязат в горяща сграда, за да спасят котка, преди да се погрижат за вещите си. Законът е бил безмилостен и всеки, който убиел котка, бил изправян пред разярена тълпа и екзекутиран веднага.Богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка, е била символ на домашното огнище, плодородието и защитата. Котките са били ценени не само заради мистичната си роля, но и заради практическата им полза в земеделието. Те унищожавали плъховете и египетските кобри, които застрашавали хранителните запаси и безопасността на семействата в долината на Нил.Археологически разкопки в Бубастис и Бени Хасан разкриват огромни некрополи с над 300 000 котешки мумии, положени в богато украсени саркофази. Изследвания с компютърна томография показват, че много от тези животни са били мумифицирани със същата прецизност като фараоните. Този феномен подчертава уникалния статус на котката като „миу“ (египетската дума за котка), възприемана като полубожествено същество в древното общество.