Северното и Южното сияние са почти идентични огледални образи.

Феноменът на спрегнатите сияния се дължи на затворените линии на земното магнитно поле, които свързват северното и южното полукълбо. Когато заредени частици от слънчевия вятър навлязат в магнитосферата, те се движат спираловидно по тези линии към двата магнитни полюса едновременно. Това води до почти едновременно излъчване на светлина в атмосферата над Арктика и Антарктика.През 2009 г. изследователи от Университета в Берген и Университета Ла Троуб публикуват проучване в списание „Nature“, базирано на данни от сателитите на НАСА и IMAGE. Те откриват, че макар сиянията да са огледални, съществуват леки асиметрии поради наклона на земната ос и влиянието на междупланетното магнитно поле. Тези разлики помагат на учените да разберат как енергията се прехвърля между Слънцето и Земята.Преди това откритие се е смятало, че сиянията са напълно идентични, но съвременните измервания показват динамични промени в интензитета и формата им. Изследването на тези процеси е от критично значение за предсказването на геомагнитни бури, които могат да повредят сателити и енергийни мрежи. Синхронът между Aurora Borealis и Aurora Australis остава едно от най-впечатляващите доказателства за глобалния обхват на земната магнитна система.